Как се отглежда и допълнителна информация

Напояване: Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. 
 
Местоположение: Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.

Въздух: Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност. 
 
Почва: Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
 
Подрязване: За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
 
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна

Китайска лоза

/Ampelopsis glandulosa Elegans/

Каталожен номер #1411

8.99 лв.

Лимитирана оферта
+ -
Закупени 881 бройки Оставащи 11 бройки
Наличност: Да

Описание на продукта

Китайската лоза е широколистна пълзяща лиана с висока декоративна стойност, позната още като Амелопсис.
 
Растението е студоустойчиво и с много интересна разцветка на листата. Те са назъбени, зелени и изпъстрени с бели и розови цветове. 
 
Китайската роза притежава и красиви декоративни, кръгли синьо-виолетови плодове, които се появяват през есента. 
 
При оптимални условия на отглеждане, растението достига до 5м. височина. Използва се най-вече за вертикално озеленяване на високи портални врати, огради, колони и перголи. Китайката лоза се нуждае от опора, върху която да расте. 
 
Препоръчително е подрязване зимата.
 
Гарантирано качество

Произведено в България

Снимката е илюстративна - на снимката е показано как ще изглежда растението след положените необходими грижи!

Доставката е с куриер ЕКОНТ до офис или до ваш адрес.

Сигурна опаковка преди изпращане 

Условия за доставка

Заплащате този продукт при доставка.
 
Доставката се извършва с куриерска фирма Еконт.
 
За да получите всички продукти с обща доставка, моля добавете всеки от тях в една общакошница.
 
Доставката е за сметка на клиента и се таксува според стандартните тарифи на куриерска фирма Еконт.
 

Всички други общи условия на goldenplants.bg

Как се отглежда и допълнителна информация

Напояване: Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. 
 
Местоположение: Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.

Въздух: Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност. 
 
Почва: Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
 
Подрязване: За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
 
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна