Споделете във Facebook
Текома или още позната като „Тромпетна лоза“ е храст, който си заслужава безспорно вниманието Ви.
Ако искате на придадете на градината си един завършен вид, който ще доставя удоволствие на сетивата Ви ден след ден то тогава тази статия е за Вас!
На опашката веднага след дивата лоза и японския нокът се нарежда един нетърпелив кандидат, който да се увие около нашите огради, перголи и стени - Текомата (Tecoma Radicans). Това е един великолепен увивен храст с опадливи листа, който смело можем да кажем, че е един от най-красивите и ефектни увивни растения.
Неговите едри оранжеви, червени или жълти цветове, са наистина спиращи дъха.
Текомата идва от Северна Америка, но към днешна дата е добила доста широка популярност и у нас. Използва се масово в озеленяването заради атрактивния си вид и фактът, че се отглежда лесно.
На дължина може да достигне до 10 метра, а опадливите му листа са малки, с елепсовидна форма, разположени срещуположно по тънките стебла. Имат интересна жълта есенна окраска, но не те са впечатляващото у това растение. Нещото, което ще накара съседите да завидят са невероятните му цветове – големи (5-7 см.), фуниевидни, много ярки и доста обилни, те се появяват през август и септември, а понякога се задържат дори и през октомври, ако е по топло. По форма напомнят на тромпети, от където идва и другото име на растението - тромпетна лоза. Има форми, които цъфтят през юни-юли.
Една от причините текомата да е така предпочитана е, че е сравнително непретенциозен храст. Има само едно единственото нещо, на което държи и това е достъпа до много слънчева светлина. Предпочита богати и плодородни почви, но ще вирее без проблем и на по-бедни. Обича влага, но може да издържа и на засушавания.
Храстът е сравнително студоустойчив, при дълго задържане на температурата под -15 С, стеблата му могат да измръзнат, но през пролетта здравата му коренова система ще му помогне да се възстанови. Ако това се случи, просто орежете увредените части и чакайте съживяването.
Текомата се размножава чрез семената, но по-лесно ще ни е да го направим с резници.
Ето и някои от предимствата и недостатъците на Текомата пред другите декоративни, увивни храсти!
Плюсове:
Най-вече цъфтежът! Защото абсолютно никое от гореспоменатите растения не може дори да се доближи до Текомата по ефектни цветове.
Каквито и минуси да има, цъфтежът е огромно предимство.
Наистина расте сравнително бързо и достига големи размери, но не чак колкото Дивата лоза, затова не изисква толкова често подрязване и ограничаване. Или с други думи – няма да завладее двора ни, което пък може да ви успокои.
Минуси:
Като цяло храстът е по-подходящ за покриване на перголи, отколкото за мрежи и огради, защото няма много плътна листна маса.
Зеленината се насочва към слънцето, отгоре, а долните стебла често са голи. Дивата лоза прави много по-равномерна листна маса. Листа не са особено ефектни.
Текомата се закрепва за повърхностите с коренчета, подобно на бръшляна, а не се увива, което възпира много хора да го пускат да расте по фасади на къщи.
Не е подходящ за сенчестите части на градината.
Но както вече казахме, цъфтежът на това растение е толкова уникален, че минусите бледнеят пред него!
