Споделете във Facebook
Смокинятя представлява дърво или храст. Разпространена е най-вече в Средния Изток и цялото Северно и Южно Средиземноморие (от Афганистан до Португалия и Мароко), но вирее успешно и у нас. Най-добрите места, за отглеждане на смокиня са в Пазарджишко-Пловдивското и Санданско-Петричкото поле, както и по Южното Черноморско крайбрежие.
По принцип растението не е особено взискателно към условията на средата в, която живее, издържа на горещини и бедни почви, което го прави лесно за отглеждане.
Все пак се постарайте да ѝ изберете слънчево място. Изкопавайте трап, който трябва да бъде дълбок 30 и широк 60-70 см. Това се прави с цел, по лесното покриване на храстите за презимуване. Почвата от трапа се премахва настрани, а в него се копаят дупки с размер 40х40х40 см, в които се засажда смокинята. Следващата стъпка е почвата от дупките да се смеси с прегоряла тор или с компост и пясък в съотношение 1:2:1. Фиданките в редовете се засаждат на разстояние 170-200 см една от друга, наклонени на юг на 40-50 градуса.
По-удобно е смокинята да се формира като храст, който има около 4-5 клона. След засаждане, в процеса на растеж, в основата на фиданките се образуват издънки. Излишните се махат през есента и се оставят 2-3 броя.
Резитбата на храста е задължителна и се прави на 2 пъти през годината – през есента се махат клоните, които не могат да се покрият. През пролетта, след разкриването на храста, изгнилите се изрязват, тогава се извършва прореждане. Растението се повдига от земята, клоните се разпределят равномерно и се връзват на подпора.
Смокиновите храсти издържат до минус 12-14 градуса, ако е покрита, така че внимавайте. Това, което трябва да направите за да предпазите своя храст през зимата е да отвържете подпората на клоните и тъй като растението е в трапа, те сами ще паднат там. Засипват се с почва. 10-15-сантиметров слой е достатъчен. За да не изгният клоните растението се покрива с ламарина. Смокинята започва да цъфти още през първата година, обаче плодовете ѝ не узряват, за това трябва да имате търпение и да изчакате до следващата. Пълноценни са едва през втората. От един храст се получават до 10-15 кг. плодове, които носят отлични вкусови качества и могат да се преработват по много начини.
Ако пък не разполагате с двор, добрата новина е, че можете да отгледате смокиня и в голяма саксия. За целта потърсете голям съд и малко растение.
Трябва да я засадите в дървен контейнер, като стените му трябва да се покрият с полиетилен, а на дъното да да направите отвори за изтичане на излишната влага. Съдът се постила с чист чакъл или керамзит с дебелина на слоя 5 см. Субстратът се приготвя от добре изгнил оборски тор или компост и пясък в съотношение 2:2:1.
За засаждането изберете по-дребни фиданки, за да имат място за развитие. Смокинята ще формирате като неголямо дърво с едно стъбло или храст с 3-4 клонки. Ако се спрете на отглеждане на дръвче, то ще е на едно стъбло с височина до 50 см. От него се получават по-малко плодове, но пък стои много по-красиво.
При формиране на храста кореновата шийка се покрива с 5 см слой почва. Отдолу се показват издънки, от които се оставят само 3-4 бр. Това растение не е толкова ефектно, но за новогодишната трапеза винаги ще има по 10-15 пресни плода. Смокинята като стайна култура ражда непрекъснато – от май до декември. Нуждае от покой 30-45 дни, затова в началото на януари се изнася в помещение с температура не по-ниска от 5-8 градуса. Листата окапват, обаче цветовете и плодовете не падат и след пренасянето в топла стая повечето узряват.
