Споделете във Facebook
Маргаритката е тревисто, градинско и стайно многогодишно растение, което принадлежи към семейство Asteraceae (Сложноцветни). Може да се срещне и под имената алфита, бяла рада, маргаритка, едра лайкучка. Бялата рада първоначално е наречена Chrysanthemum leucanthemum от Линей през 1773 г. и това наименование се използва до 90-те години, когато става ясно, че е необходимо да се направи нова класификация на рода Chrysanthemum. Старото име на растението, означава "златно цвете бяло цвете". На френски името на растението пък означава перла.
Маргаритки можете да намерите най-вече в централните части на Европа и Средиземноморската част на Европа (Испания, Италия средиземноморските острови). Целия ѝ род включва многогодишни и едногодишни тревисти растения със съцветия наподобяващи кошнички. Центъра на цвета на Маргаритката има кошничка с миниатюрни жълто златисти цветове. По периферията на цвета цветчетата са червени, розови и най-често бели. Размерите на цвета на Маргаритката достига от около 1,5 сантиметра до 11 сантиметра. Понякога можете да видите маргаритки доста едри цветчета. Височината на цялото растение също варира от невзрачните 10 сантиметра до завидните 65 сантиметра. Цъфтежа на маргаритката започва от средата и края на месец май и е до края на август, началото на септември месец. В семейството на Маргаритките може да намерите и малки дребосъчета, които са на височина около 8-10 сантиметра и растат на пищни поляни.
Маргаритката е символ на чистота, радост, любовта и невинност. Това е причината тя често да се подарява при сватби. Маргаритката е любимия гадател на влюбените (обича ме, не ме обича). Растението е било изключително популярно през Средновековието.
Химичен състав на растението:
- слузно вещество-при хидролиза се образува D-галактуронова киселина, галактоза, ксилоза;
- гликозиди;
- сапонини;
- танини;
- инулин и декстрин;
- ябълчна и винена киселина;
- каротеноиди;
- аскорбинова киселина;
- стероидни съединения.
Приложение:
Като растение с лечебни свойства, употребата ѝ датира от хиляди години. Обикновената маргаритка е леко ароматна като близката си братовчедка лайката. Листата и цветовете и са годни за консумация, но вкусът им е леко горчив. Чаят от растението има отхрачващо действие, като в допълнение той притежава диуретичен и антиспазматичен ефект, полезен е за язви. Запарката може да се използва и за вагинални промивки, които оказват благоприятно действие.
Растението се използва и в кулинарията и за декорация.
Отглеждането на Маргаритките не сложно, но като всяко растение и тя си има тънкости.
* Местоположение:
Растението обича открити слънчеви места като големи ливади, поляни и пищни градини, за това я засадете, някъде където да бъде добре огрявана. Без проблем обаче понасят и частично сенчестите места.
* Температура:
Растението обича топлите места. Маргаритките са и студено и топлоустойчиви растения, може да се отглеждат на температура до 28 градуса, без проблем. Листата и пъпките ѝ без проблем се запазват под снега. Ако я отглеждате в саксия през зимния период приберете маргаритките в помещение което е прохладно, но да няма силен студ. Поставете я до прозорец на слънце.
* Напояване и влажност на въздуха:
Поливането на Маргаритката трябва да е умерено, като не се допуска почвата да засъхва, най-вече при сухо време и през летния сезон. Нито се допуска пръстта да подгизне, защото това може да доведе до изгниване на корените.
Маргаритките предпочитат умерена влажност на въздуха.
* Почва:
Почвата за Маргаритката трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества. Друго изискване е да задържа продължително време влажност и да е с добри дренажни свойства. Може да използвате леки почви които са богати на хумус. Преди началото на цъфтежа или около края на април началото на месец май трябва почвата да се прави рохка около растенията. Отделно от това е необходимо периодично да се окопава и плеви около туфите по време на цялата вегетация.
* Торене:
Маргаритката трябва периодично да се подхранва. За целта е най-добре да използвате азотни торове.
* Подрязване:
Когато настъпи есента и цветовете на маргаритките са прецъфтели е необходимо да изрежете стъблата им до нивото на почвата. Така ще се запазят по-добре в зимния сезон. Добре е по време на цъфтежа да се премахват увехналите съцветия. Това допринася до по-продължителен цъфтеж.
* Размножаване:
- Размножаване чрез делене на растението:
Използването на този начин на размножаване се използва най-вече когато искате да запазите даден сорт за вашата градина. Разделянето на възрастно растение чрез резници се извършва в средата и края на месец август или средата или края на месец април. Чрез това разделяне може да очаквате цъфтеж на маргаритката през втората година.
- Размножаване чрез резници:
Размножаването чрез резници се извършва в началото на летния сезон в месеците май или юни. Използвайте странични клонки на Маргаритката на които има по няколко листа. Поставете ги в почва която е рохкава и влажна.
- Размножаване чрез семена:
Това е най-лесния начин за размножаване на Маргаритките. Засаждането трябва да започне в началото на лятото (през месец май или юни) като използвате по-дребни саксиики (например кофички за мляко). Един два месеца след това засадете растенията на постоянното им място като гледате разстоянията между тях да бъдат около 14-22 сантиметра. С този метод на размножаване на Маргаритките можете да очаквате цъфтеж на втората или третата година.
* Съвети:
- засаждайте маргаритките на слънчево място;
- не прекалявайте с поливането за да не загният;
- не ги оставяйте и сухи;
- през есента изрежете стъблата им до нивото на почвата;
- по време на цъфтежа да се премахват увехналите съцветия.
