Споделете във Facebook
Бадемът е темата, която ще разгледаме в редовете по-долу! В тази статия сме събрали всичко, най-важно, което трябва да знаете, ако сте решили да отглеждате такова дърво!
Бадемът и още познат като миндал, клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae). Много ценно овощно дърво, което е прекрасно притежание с хиляди полезни аспекти.
Бадемите се отглеждат от хилядолетия, но е отнело доста време за тяхното наименуване. Ботанистите постоянно измисляли нови и нови имена за това божествено дърво.
Още от далечните години бадемите се използват за лечение на болестите на богаташите. А готвачите на високопоставените семейства добавяли бадеми към месните ястия, за да са по-лесно смилаеми. И до днес ядката се счита за кралски плод с множество полезни за организма свойства.
Плодовете на бадема са известни с високите си биологични и хранителни качества. Богатото съдържание на мазнини и белтъчини, хармонично съчетани с въглехидрати, незаменими аминокиселини, с ензими и минерални вещества, ги правят ценна съставка на редица диети.
Ако сте решили да засадите Бадемово дърво в градината си, то трябва да знаете, че то вирее най-добре в райони с краткотрайна зима без особени температурни промени. Благоприятни са места с ранна слънчева пролет и продължително лято. Не се препоръчва засаждането му там, където ежегодно или често (60-70% от годината) в края на зимата температурите падат значително по-ниско от 0°С. Сумата на валежите трябва да е около 500-700 мм, а надморската височина - до 700 м.
Най-предпочитаният сорт Бадем, който Ви препоръчваме, това е - Бадем сорт Аспарух. Аспарух е Български, късно цъфтящ сорт бадем. Плодовете са средно едри, със заострено-ланцетовидна форма. Черупката е хартиено мека, белезникаво кафява. Двойните ядки са около 50%. Ядката е почти гладка, със светла кожица и отличен вкус. Устойчив на зимни студове и задоволително устойчив на повратни мразове. Зрее около 10-20 септември и е отличен избор, за който няма да съжалявате.
По отношение на почвите, Бадемите предпочитат дълбоки, добре проветриви земи с киселинност (рН) от 5,5 до 7. Най-благоприятни условия за развитието му има при канелено-горски (върху андезитна основа), хумусно-карбонати и (върху варовити материали) и излужени до слабо оподзолени канелено-горски почви (върху пясъчна основа). Трябва да се избягват плитките и особено със сбита глинеста подпочва и камениста твърда основа, както и преовлажнените и неотцедливите. Ако теренът е наклонен, бадемът се разполага в най-високата част, като се предпочитат северното, североизточното и югоизточното изложение.
Посадъчният материал, който закупите трябва да бъде с добре развита коренова система и чист от болести. Кореновата система е силно чувствителна на изсъхване и това налага правилното съхранение на дръвчетата, без да бъдат излагани на слънце и вятър. Най-благоприятният срок за засаждане е есентта до настъпването на зимните студове.
Засаждането се осъществява като дръвчетата се поставят в дупки с размери 40х40х40 см при риглована почва и 100х100x60 см при нериглована. За всяка фиданка се осигурява по една кофа добре разложен оборски тор, 200 г супер фосфат и 80 г калиев тор, които се размесват добре с почва от орния слой. С приготвената смес се запълва посадъчната ямка до 25 см под почвената повърхност, а отгоре се слага почва от орния слой. Кореновата система се почиства от счупени и наранени части и се потапя в каша от глина и пресен говежд тор. Бадемите се засаждат на такава дълбочина, на каквато са били в питомника. Корените се засипват само с почва от орния слой, които се притъпква добре от периферията към дръвчето. След, което около него се оформя чаша, която е добре да се покрие с оборски тор, за да не изсъхва бързо почвата. Полива се с една кофа вода. От страната на преобладаващия вятър на 8-10 см от стъблото се поставя опорен кол, за който се привързва фиданката.
След като засадите своя Бадем надземната част на дръвчето трябва да се изреже. Когато няма предивременни клонки се съкращава на 7-8 пъпки над определената височина за стъбло. В противен случай се премахнат всички клончета по стъблото и само 7-8 в зоната на короната се съкращават на по две пъпки, като по-високостоящите се изрязват заедно с водача. През вегетацията за насочването на растенията и за по-бързото формиране на короната се филизят сгъстяващите леторасли, премахват се и израсналите по стъблото, както и издънките.
До четвъртата година в зависимост от развитието на Бадема се извършва резитба, като се отстраняват сгъстяващите клонки, израстващи в основата на скелетните клони, а също така - лакомците и силните, счупените и повредените клончета. Съкращаването се избягва поради това, че короната силно се разклонява и сгъстява.
Бадемът се формира в свободна безетажна корона след четвъртата- петата година. Запазват се най- добре разположените скелетни клони и разклонения, а сгъстяващите се премахват. На по-силно растящите клони, потискащи останалите, се прави резитба за съкращаване мед подходяща пъпка или разклонения.
Важно е в плододаваща възраст редовно да се изрязват засъхващите плодоносили клончета и силно да се намаляват полускелетните разклонения със заслабващ растеж.
За да се развиват добре дърветата, почвата се поддържа чиста от плевели. Ежегодно се тори с минерални торове, а през 2-3 години - с оборски тор. Суперфосфатът се внася през октомври - за младите неплододаващи дървета по 40 г/кв. м, а за плододаващите по 60-80 г/кв. м. През вегетацията се подхранва с амониева селитра (за неплододаващите по 20 г/кв. м, а за плододаващите по 40 г/кв. м) два пъти - половината от нормата през март, а останалата част през май- юни. Торовете се заравят в почвата. Много добре влияят върху едрината на ядката и цялостното развитие на дърветата една-две поливни през юли и август.
Плодовете се берат в техническа зрялост, когато месестата обвивка се разпуква по коремния шев. След като се обелят ядките, доизсушават се до влажност 8-10%. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
