Споделете във Facebook
Лавандулата е любима билка на хората от години, представлява вечнозелен храст със сребърни листенца. Произхожда от Средиземноморието и притежава толкова много полезни свойства, че на практика няма как да Ви кажем всичко без да пропуснем нещо. Растението притежава мощна лечебна сила, която е концентрирана в цветовете.
На нейните невероятни свойства можете да се насладите под няколко варианта: като етерично масло, лавандулова вода или под сушен вид.
Приложенията на етеричното масло от лавандула са толкова много, че е трудно да се изброят всичките. Маслото има много силно антибактериално действие особено срещу стрептококи, гъбички и вируси. То може да бъде една от най-ефикасните съставки за лекуване на гнойни рани и възпаления. Важно е да се знае, че лавандулата никога не трябва да се нанася като чист вид, а само като прибавка към мехлем!
Лавандулата може да се използва като превенция за грип, като е достатъчно да вдишвате лавандуловите изпарения чрез аромалампа или инхалации.
Етеричното масло е и първа помощ при изгаряния – както битови, така и слънчеви. Действието му е многостранно – на първо време успокоява и предотвратява образуването на мехури. В последствие не позволява инфектирането на изгорялото място и ускорява зарастването, тъй като стимулира производството на нови кожни клетки.
Лавандулата има и успокояващите и обезболяващи свойства срещу нервност, стрес, безсъние, главоболие, сърцебиене, менструални болки. Също така втеричното масло успокоява ухапвания от насекоми и е много ефикасна защита срещу набезите им.
Употребата на етеричното масло няма никакви странични действия, за това то е горещо препоръчвано на хора по цял свят.
Лавандуловото масло е една и от най-ценните съставки в козметиката. Използва се не само срещу акне, косопад и пърхот, но и за възстановяване на напукана кожа, тъй като засилва регенерацията на клетките. Макар и по-слабо, подобно е и действието на лавандуловата вода. Тя се използва за ежедневно тонизиране на кожата и като съставка на различни маски – например с хума, в които подсилва противовъзпалителното и почистващо действие. Подобно на маслото и лавандуловата вода успокоява ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния.
Сушената лавандула също е много полезна, тъй като от нея се правят билкови чайове, които успокояват и тонизират цялостно организма. Тя е и характерна подправка за френската кухня, която пасва отлично на множество ястия. Изсушените китки също така прогонват молци и комари, а ако ги аранжирате творчески, могат да бъдат красива декорация за дома ви.
А ето и някои съвети за отглеждане на лавандулата, за начинаещи.
Кремообразната почва и мекото време са идеални за нейното отглеждане. А ако се грижите нея какво трябва и имате подходящите условия за отглеждане, растение може да издържи до 15 години. Лавандулата изглежда и мирише чудесно във всяка градина, така че няма да сбъркате ако си вземете!
Почва: Лавандулата изисква добре дренирана почва, като например камениста или пясъчна. Ако обаче разполагате с тежка почва като глинеста, не забравяйте да добавите камъни и пясък, за да осигурите добър дренаж.
Позиция и разстояние: Растението предпочита слънчеви или частично слънчеви места, за това се постарайте да я засадите на такова. Всяко отделно стръкче трябва да бъде засадено на около 30 см, а за хибридите, на всеки 45 см.
Засаждане: За него е необходимо да подготвите достатъчно голям отвор, чрез който да избегнете нарушаване на корените. След това, растението се вади от контейнера и се поставя така, че да е на 15 мм под крайното ниво на почвата. Попълнете отвора добре с почва и полейте обилно с вода. Забележка: За саксии и където се изисква отводняване, добавете камъни към основата на дупката.
Поливане: Растението изисква редовно поливане докато се захване. След като вече се хване, лавандулата не се нуждае от много вода. Тя цъфти в горещи, слънчеви и сухи условия. Ако растението е в саксия, уверете се да не е напълно сухо, но с водата – пестеливо.
Подрязване: В края на всяко лято е наложително нейното подрязване до 5 см над почвата. Това дава нови растения и помага да се предотврати стагнацията.
