Споделете във Facebook
Чемшир или още наричан чимшир представлява гъсто разклонен храст, до малко дръвче от семейство Чемширови. Латинското му наименование е Buxus, което на гръцки означава “плътен”. Неслучайно растението носи това име и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките.
Растението е разпространено в Югозападна Европа, Северна Африка и Западна Азия, а у нас може да се срещне из цялата страна. Дълги години чемширите са едни от най-популярните и най-използвани растения за озеленяване, под формата на декоративни храсти или гъсти, вечнозелени живи плетове на сенчести места.
Без съмнение чемширът е класическо растение за оформяне, което се е използвало от римляните, а вероятно и от техните предци.
Във Франция подрязването на храста се прави орнаментално. В Англия има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир, например: спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби и високи стъбла. От чемшира може да се правят и скулптури като пилета, лебеди, зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове и да се декорират различни места от дома и градината.
Освен декоративните си стойности, чемширът носи и множество, полезни за здравето на човека, свойства.
Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди, а в листата и младите му клонки се съдържат етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества, от които се извличат ползи.
Ползи:
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо и противотрескаво действие върху човешкият организъм. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип, и се прилага за пречистване на кръвта, както и при нервни смущения. Освен това действа благоприятно при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.
Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребява като билково лекарство в случаи на епилепсия. Може да се прилага и при зъбобол или хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, както и за детоксикация на кръвта.
Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.
Вреди от чемшир:
Обърнете внимание, че въпреки лечебните си свойства, чемширът е силно токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като не е напълно тестван за своите странични ефекти.
Отглеждане на чемшир:
Растението цъфти през април и май с дребни цветове. Освен за живи плетове той се използва за очертаване на пътечки и лехи.
Чемширът не е никак претенциозен по отношение на почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, но може да се развива успешно и на полусянка. Чемширът понася леко пресаждане във всяка възраст и смяната на мястото не му оказва лошо влияние.
Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Ако обаче се нуждаете от плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата – по-гъсто.
За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал.
През първата година от засаждането декоративните храстчета се подрязват само веднъж, за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.
Почва и торене: Киселите почви не се препоръчителни, защото ограничават растежа му. Добре е почвата да бъде с почти неутрална реакция- рН 6.5 - 7.0. От май до края на август трябва да се наторява веднъж месечно.
Напояване: Почвата трябва да се поддържа умерено влажна, но растението понася и временно засушаване. Старайте се да балансирате - да не е прекалено влажно, нито сухо.
Размножаване: Може да се извърши от семена или от клонче. Растението може да се засади и в саксия като може да достигне дължина и до 1м.
Чимширът понася застудяване и спокойно може да зимува на открито, без да се нуждае от допълнителна защита.
Когато се комбинира с красива тревна настилка, добре оформения чемшир се превръща в изключително красива жива декорация за всеки двор.
