Споделете във Facebook
В света няма по популярно и красиво растение, каквото е розата. Тя е символ на толкова много неща, че е трудно дори да се изброят. Още от древността гърците я наричат царицата на цветята и това съвсем не е случайно. Тя е спечелила името си благодарение на изключително дългия си цъфтеж, ароматните и различни по цвят, и форма цветове, разнообразието на видовете на короната, и на екологични изисквания.
Има различни видове, които от кои по прекрасни, и атрактивни. Най-разпространение са следните: храстовидни, изправени, увивни, плачещи, почвопокривни, вечнозелени, такива без бодли и много други форми. Ефектният външен вид на розата и голямата и екологична пластичност ви дава възможност да я засадите – самостоятелно като фокусна точка, за цветни бордюри и групи, край арки и огради.
Днес обаче сме се спрели на Плачещата роза - дърво и по-конкретно на това как се отглежда тя.
Характерно за тази група рози е високото стъбло, което от дивачка подложка и достига височина 1.20 – 1.50 м. В литературата тези рози са известни най-вече като щамбови рози, но класическите такива са с изправени цветчета, а плачещите след около година достигат земята и образуват корона като на върба, падаща надолу. Става изключително красива и привлекателна, като несъмнено ще се открои в градината Ви.
Подрязването на коронката на благородната роза е важно и трябва да се извършва в определените времена, за да може да се развива добре. Това става основно напролет, като се премахват стари, болни или измръзнали клонки /измръзване се получава главно при неузрелите, късно цъфнали клонки/. Същевременно целта е да се формира сферична корона. През лятото след прецъфтяването на букетчето, цветоносната клонка се реже до първия добре развит зелен лист. По този начин се оставя да се развие пъпката, която се намира в пазвата на листа и осигурява развитието на ново клонче с букет едър цвят.
Може да се засади в градината или да се отглежда в саксия, като трябва да се постави на слънце, защото обича светлината. Може да се засажда по всяко време от годината без значение от сезона.
Розата не е взискателна към почвата, а стеблото ѝ расте дебело и право без дефекти. Студоустойчива е и предпочита умерена влага на почвата, което ще рече, че не трябва нито да се оставя суха, нито да се прекалява с водата.
Цъфтежа протича през от края на пролетта до края на лятото. Желателно е когато даден цвят прецъфти да се премахва от растението.
Най-важно в грижите, обаче е зазимяването на щамбовите рози. У нас се наблюдават големи различия в зимните температури в отделните райони. От тук и необходимостта от прилагане на различни методи. В по-топлите райони е достатъчно коронката на розата да се покрие добре с полиетиленово плaтно и да се привърже здраво. На по-студените места преди да се сложи полиетиленово платно е желателно коронката да се увие със слама или друг изолиращ студа материал. И в двата случая зазимяването става само на коронката /благородната роза/, тъй като междинника и корените са дивачка и са изключително студоустойчиви.
В заключение може да кажем едно нещо. Розите са неизменна и много важна част от озеленяването на градини и са изключително красиви, и пленителни. Важно обаче е да не забравяте, че имат нужда от грижи и редовна поддръжка.
