Споделете във Facebook
Отива си един прекрасен сезон, но за сметка на това настъпва подходящо време, в което да планирате какво да засадите в пролетната си градина и да я направите неповторима.
Есента е най-точното време, в което да засадите луковични растения с пролетен цъфтеж. За тях е необходимо да престоят в почвата определено време през студените сезони, за да цъфнат напролет. Многогодишните и едногодишните растения, които се размножават със семена също могат да бъдат засадени през есенните месеци.
Освен това, когато младите растения биват засаждани през есента, то те доказано страдат по-малко от болести, защото зимния студ калява тяхния имунитет.
Но е хубаво да знаете най-точния момент за засаждане на растенията, тъй като ако не ги засадите в него рискувате тяхното правилно развитие. Най – благоприятният период за есенна сеитба на луковични цветя е до края на ноември, а на градински - през декември.
Засаждането на естествените луковични цветя като лалета, нарциси, ириси, зюмбюли започва още в края на септември и приключва към края на ноември. Това е така, защото не понасят засаждане в студена или замръзнала почва. При подходящи условия са им необходими поне 8 – 10 дни за да се вкоренят успешно. Имайте това предвид.
Луковичните растения не понасят добре глинеста почва, затова е хубави да се дренира с малко пясък, като по този начин ще пият вода директно от почвата.
За начинаещите градинари вметваме, че различните луковични растения се засаждат на различна дълбочина с корените надолу и заострения край нагоре.
* Минзухарът и кокичето се садят на 5 см дълбочина – най-добре е да ги садите на групи по 20-30 растения, за да може да ви се образува цветно петно. Садят се есента, за да могат да цъфнат на пролет.
* Нарцисите и лалетата се садят на 10 см. Логично е, защото самите луковици са по-големи и цветята, които се развиват са много по-високи от кокичето и минзухара.
* Гладиолите се садят на 15 см. Добре е гладиолите да се садят в лехи и близо до водоизточник. Първо, когато порастат, знаете развиват големи тънки и остри листа и високо стъбло и често, за да не полягат по земята и да умрат преди да са цъфнали, трябва да ги укрепим с конец, забивайки колчета в двата края на лехата. Тъй като са високи, добре е да може да се напояват на лехички, без да се премества маркуча, защото пък иначе ще ги счупим.
* Божурът и далиите се садят на 20-50 см.
Поради фактът, че тези цветя растат и цъфтят поетапно, когато оформяте градината си е добре да ги садите по височина. Най-отпред най-ниските и най-рано цъфтящите – кокичета, минзухари, зюмбюли и теменужки. След тях нарцисите и лалетата. След което божура и далиите. Трябва да имаме предвид, че последните две се разклоняват и се превръщат в малки цветни храсти, затова и трябва да предвидим повече място за тях.
Има и някои видове двугодишни цветя, като например маргаритки, ружи, теменужки и др. разцъфват на втората година след сеитбата. Ако обаче направите разсад от тях по – рано (юли месец) и го засадите на есен, те със сигурност ще цъфнат още първата пролет.
За засаждането използвайте само здрави луковици без наранявания. Преди сеитбата е добре да ги третирате против гъбични заболявания.
Лесно презимуващи луковични растения са: кокичета, зюмбюли, мускари, лалета, нарициси, ириси, повечето хемерокслиси.
Луковиците на гладиолите може да презимуват в по-топли райони.
ВАЖНО! На студа не могат да издържат: кали, гергини, бегонии. Техните луковици загиват при температура – минус 5 градуса.
