Споделете във Facebook
Чудите ли се какво ново и екзотично да насадите в двора си? А обичате ли малини и къпини? А сега си представете плод, който е и двете! И ето! Неговото име е Тайбери /Tayberry/!
Това е хибриден вид от тези два плода, като съчетава най-доброто помежду им.
Представлява храст от род Рубус /малина/, семейство Розоцветни, който е създаден през 1962г. след поредица от изследвания. Тайберито е създадено и патентовано от Дейвид Дженингс и Дейвид Мейсън, а през 1979г. Шотландският градинарско изследователски институт го пуска на пазара. Като от тогава, до ден днешен печели любовта на хората с бързи темпове.
Кръстено е на река Тау в Шотландия. Храстът е получен от кръстоската между малина и къпина и всъщност са създадени много видове. Най - разпространен е Медана, но един от най - предпочитаните видове за отглеждане е Бъкингам, тъй като той е без бодли и това доста улеснява неговата беритба.
И на височина и на широчина Тайберито достига от около 1,5 до 2,0м., като средно годишно нараства между 50 - 120см.
Цветовете му са бели и големи с голям плодник по средата. Цъфтежа настъпва към края на пролетта (май месец), което е предимство да не бъде засегнат от късни слани. Пълното узряване на плодовете е през Юли - Август месец.
Плодовете на Тайберито са едри и притежават невероятен аромат и вкус. Те са продълговати, като могат да достигнат дължина от 2 до 5 см. На цвят са червени, а при пълно узряване са кафяви. Тъй като Тайберито е хибрид няма тези дребни семенца характерни за малините и къпините, което го прави още по-добър. Плодовете могат да се консумират в сурово състояние или да се използват за направата на конфитюри, компоти, сладка или много ароматно вино.
Тайберито е храст, който обича прякото слънце. Това значи, че за неговото правилно развитие е нужно местоположението му да е съобразено с това. Допуска се и частична сянка. Благоприятни за отглеждането му са планинските и полупланинските райони, където въздушната влажност е по - висока. Не понася котловини с недостатъчен въздушен дренаж, силни и студени ветрове. Тайберито е подходящ за отглеждане у нас, тъй като е студоустойчиво. Температурата на която издържа през зимата е до -25°C.
Почва
Храстът не е особено претенциозен към почвата. Той се развива добре както в кисели, алкални, глинести, неутрални така и в пясъчливи почви. Единственото условие е почвата да бъде много добре дренирана и богата на хумус. Идеалното PH за Тайберито на почвата е между 6,0 и 7,5.
Единствено само Варовитата почва не благоприятства за пълноценното му развитие, така че я избягвайте.
Разстояние на засаждане
Като цяло Тайберито е бързо растящ храст. За правилното му развитие се засажда на разстояние 2,0 м. едно от друго. Препоръчително е да се засади в близост до огради, стени или да се изградят телени конструкции, които ще благоприятстват за по - голямата циркулация на въздуха, за по - доброто излагане на слънце и по - малкото сплитания и задръствания в центъра на растението, което ще улеснява неговата беритба. Най - доброто време за засаждане е през така наречения спящ период, през есента или рано на пролет. Дупките трябва да бъдат поне два пъти по - широки от самия корен, за да може да не се притиска.
Поливане
Тайбери е растение, което е взискателно към почвената влага. Трябва да се полива винаги, когато е необходимо. Засушаванията през пролетта, по време на зреене и след беритбата се отразяват лошо върху добива и сочността на плода.
След засаждане почвата около растението се притиска и задължително се полива с около 3-4 л. вода. За да се предпази от бързото изпаряване на водата, мократа част се посипва със суха пръст.
Резитба
Резитбата му се извършва през есента или началото на пролетта. Целта е да се премахнат старите израстъци (пръчки) които са плододавали през изминалата година. Те се отстраняват до нивото на земята. Оставят се тези които не са плододавали и някои от новите издънки, които ще плододават догодина и така цикъла се върти.
След засаждането на нов храст задължително се отрязва на около 20 - 25 см. от почвата на горе.
Торене
За получаване на високи и трайни добиви едно от най - важните условия е редовното наторяване. Особено първоначално при засаждането, където се използва предимно добре огнила оборска тор. През останалият период на развитие и отглеждане се използват специални торове като фосфорни и калиеви. С азотните трябва да не се прекалява тъй като са доста силни и може да изгорят растението. Те предизвикват и растежа на допълнителни леторасти, което ще доведе до отслабването на храста майка.
Размножаване
Тайберито се размножава чрез семена или резници.
Също така може да се размножи като върховете на израстъците се заровят в земята. По този начин те се вкореняват и след няколко седмици могат да се изрежат от растението майка.
